SDawn's Mediocrity Displayed

Съкровища

sdawn — Mon, 09 May 2011 19:06:07 +0000

Нека да споделя част от съкровищата, които се оказа че майка ми пази – книгите на дядо.
Започваме силно – с Илф и Петров

Признавам, че тази книга не я бях чувала

Многострадалната Геновева – класика!

Можете да намерите в администрацията на сп. „Мозайка от знаменити съвременни романи“

Победител на първа дъска Дядо се опита да ни научи на шах, и то от невръстни деца, ама на…

Ели Калчева от 6 г клас, номер 12 е майка ми

И майките ни са били чавдарчета

И любимото ми. Дали Капитан Пикар не идва от тук, а?

Забележете как книгите са прошнуровани (дори си спомням дядо ми как с шилото пробиваше дупка и после с конеца..), прономеровани и тук таме се вижда екс-либрис (е, печатче с името му, но е нещо все пак).
Има и още, но лятото ще се заровя в тях.

Бургас, circa 2011

sdawn — Sat, 30 Apr 2011 06:06:53 +0000

Започвам с това, че морската е станала чу-дес-на!

Най-готиния ресторант – Rubayat – представя няколко винарни (Преслав, Хан Крум и забравих другите какви бяха), като цената на бутилка вино си е „заводска“. Кратко, но съдържателно меню. Миналото лято имаше готини сервитьорки, които много добре познаваха асортимента и успяваха да препоръчат подходящото според вкуса вино. Дано и това лято е така. Намира се на Богориди, преди Златна котва вляво на входа на морската градина.

Какво по-подходящо име за магазин за парфюми?

Жу-тем!

Бар Ебльо, или както казва Данчо ЗАЕБИ

I can has pizza?

Най-нагло

sdawn — Sat, 16 Apr 2011 08:20:15 +0000

откраднах това, което наричат „Речта на Чарли Чаплин за собствената му седемдесетгодишнина“. Не знам, може да е като Словото на Вонегът пред випуск намсикой на Масачузетския университет (сещате се – за плажното масло), обаче ме изкефи и не ми се рови. И така:

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:“Това е животът!“
Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето.

за синьото сирене палачинките вселената и всичко останало

sdawn — Tue, 22 Mar 2011 05:34:44 +0000

предъвквайки синьото сирене
си мисля (без да мисля)
че храната има вкус на теб

приготвяйки кафето сутрин
загледан в тъмното
си мисля (без да мисля)
че утрото има вкус на теб
зора зори зорница

говорейки по телефона
мисля (без да мисля)
и думите ми имат твоя вкус

а днес опитах и небето и
си мисля (без да мисля)
че небето има вкус на теб

разбирам (без да мисля) колко са били
безвкусни палачинките ми защо
не са харесали на никоя до сега
защо са си отивали от мен
набързо и панически пред закуска още
моето щастие има вкус на теб
а никоя жена не би харесала
ухание вкус усещане дори за друга
в закуската си сутрин да открива
(в устата й да остава вкус на друга
след обмяната на слюнка)
закуската ми винаги била е твоя
щастието ми винаги твое е било
и любовта ми твоя вкус винаги/завинаги e/ще имала/има

аз винаги съм бил за теб
нека да ти правя палачинки сутрин

не знам Лаура такъв мъж ли ти трябва
но разбираш нали

няма избор твой съм се родил

и ако не искаш да ме вземеш
язък за

ПРОДУКТИ:
2 яйца, 750 г брашно, 15 г сол, 15 г мая, 100 г масло, 200 г кашкавал

хвърлени на вятъра през всичките сутрини
дето ми остават да се влача безвкусен без теб

язък за мен

като прегоряла палачинка ще ме подмятат
предъвкват изплюват
подхвърлят цял живот защото имам вкус на друга
защото съм безвкусна хапка без най-важния продукт
като торта без черешка
или блъди мери без доматен сок
или камбана без език
часовник без стрелки
(какви безвкусни метафори нали)

изобщо

самотен като палачинка в космоса

ще се рея отблъскван грубо блъскан
от всички
гравитационни полета докато свърша
в някоя черна дупка изблъскан коша за боклук
на нашата тъй вкусна вселена вкусна
защото
нали
(без да мислиш вярвам знаеш отговора вече)

вселената има вкус на теб

Cut, by Sylvia Plath

sdawn — Wed, 02 Mar 2011 21:42:49 +0000

What a thrill -
My thumb instead of an onion.
The top quite gone
Except for a sort of hinge

Of skin,
A flap like a hat,
Dead white.
Then that red plush.

Little pilgrim,
The Indian’s axed your scalp.
Your turkey wattle
Carpet rolls

Straight from the heart.
I step on it,
Clutching my bottle
Of pink fizz. A celebration, this is.
Out of a gap
A million soldiers run,
Redcoats, every one.

Whose side are they one?
O my
Homunculus, I am ill.
I have taken a pill to kill

The thin
Papery feeling.
Saboteur,
Kamikaze man -

The stain on your
Gauze Ku Klux Klan
Babushka
Darkens and tarnishes and when
The balled
Pulp of your heart
Confronts its small
Mill of silence

How you jump -
Trepanned veteran,
Dirty girl,
Thumb stump.

***

Рязване, Силвия Плат

Какво вълнение -
палеца вместо лука.
Върхът го няма,
ако не се брои едно

кожно влакно -
обелка като шапка,
мъртвобяла.
После – червеният плюш.

Малък страннико,
индианецът ти смъкна скалпа.
Твоят герест килим
се разстила

направо от сърцето.
Стъпвам върху него,
стиснала бутилка
розово шампанско.

Тържество е това.
От пролуката
изтичват стотици войници,
строени в червени редици.

На чия страна са те?
О, мой
хомункулусе, болна съм, не крия.
Хапче ще изпия да убия

тънкото
като хартия чувство.
Саботьор,
камикадзе –

петното на бинта ти,
ку-клукс-клан,
бабушка,
тъмнее, мъжди когато

вкълбената каша
на твоето сърце
се сблъска с воденичката му
от мълчание,

как подскачаш -
трепаниран ветеран,
мръсница малка, плъст тлъст.

(Превел Владимир Трендафилов)

Мотивацията

sdawn — Tue, 15 Feb 2011 20:59:51 +0000

винаги ми е била слабото място. Първоначалния ентусиазъм голям, мързелът още повече – ако ме болеше толкова колкото ме мързеше, досега да съм умряла. Въпреки това продължавам да търся източници на мотивация 0т книги, статии, форуми, състезания и постижения на старци, дебеланковци, болни и т.н.

Runner’s world в техния Complete book of running разделят мотивационните фактори на вътрешни (напр. удовлетворение от самото бягане, възможността да останеш насаме с мислите си) и външни (напр. сваляне на килограми), като препоръчват да има баланс между двете. Ето и малко примерни техники, които могат да включват и външни и вътрешни мотиватори:

Предизвикай сам себе си и мисли позитивно за резултата;
Постави си цел и се фокусирай върху нея, визуализирай;
Mind games – използвай малки трикове – за надъхване, за болката;
Мисли за наградата

Опитвам се да разбера при мен какво работи. Засега най-много точки има в ползва на mind tricks:

музика за надъхване, вманиачаване по някое парче
визуализиране – аз, на плажа, игра на волейбол с мъже с поне 6 плочки
представям си post-run еуфорията

Останалите не работят, което си обяснявам с факта че не съм особено целенасочен човек – ако стане, стане, ако не – няма да си разваляме рахата!

А ако ме хвалите и окуражавате и тук, сигурно направо ще почна и да летя

Готино

sdawn — Mon, 14 Feb 2011 16:48:11 +0000

че днес имам толкова много посещения – цели 18 Дори някой ме е търсил директно – „sdawn blog“. Жалко за тези които са търсили нещо интересно де.. Чудя се вече толкова години – да пиша ли, да не пиша ли, ще се изложа ли, на кой ли пък му пука. Не че не са ми хрумвали идеи за теми, просто трудно се изразявам. Та мили посетители, надявам се следващия път като наминете да намерите нещо полезно и интересно за вас Със здраве!

21/02/2010

sdawn — Sun, 21 Feb 2010 12:08:09 +0000

Та какво да прави човек в неделя сутрин освен да побяга малко? Двучасово кафе, омлет от 2 яйца, 2 печени чушки, сирене, свинско филе и кашкавал и напред към бягащата пътечка. Мислех да бягам малко и да направя силова тренировка. Обаче не се получи така.

0 км: Нагласям музиката, пъхам слушалките в ушите (лявата не работи, но поне изолира гадната музика от фитнеса);

2 км : Бе какво е това сега дето ме боли отляво, ффф… Нищо, след малко прключвам и слизам при уредите;

2.5 км: Минавам на вървене. Нещо лявото коляно ме наболява, но не чак толкова, мускулната треска отзад на бедрата не ми е минала от миналия вторник – егати…;

3 км: Почвам пак да бягам. Този омлет нещо иска да излиза… Май не трябваше да е толкова мазен. Но пък това отляво не ме боли повече отколкото в началото – продължавам да бягам;

5 км: Хм… Ще бягам още, поне до 7-мия км. Обаче закачам телефона и той се строшава на 100 парчета. Спирам и повам да се дупя под пътечката да си търся телефона. Сглобявам го. Да видим как се чувстам? Все едно сега влизам във фитнеса. Пак се качвам на пътечката.

7 км: А сега как се чувствам? Супер – равномерно дишане, хидратирана съм – продължвам;

9 км: Краката малко ме болят, но остава само още 1 км. Пускам тежката артилерия на плейъра – Muse;

10 км: Yes! Видимо спирам да бягам, почвам да вървя 1 km да не взема да се схвана нещо. Наум – публиката крещи, аз финиширам триумфално разкъсвайки лентата, слагат ми лавров венец

Хайде чао

Бягането

sdawn — Sat, 20 Feb 2010 15:10:17 +0000

Накратко какво се случи досега: Започнах да бягам септември – октомври миналата година. Преди това и 200 метра не можех да бягам без да ми изскочи сърцето, заболи далака, стане лошо, доповръща и т.н. Намерих си програмата Couch to 5k и започнах да я следвам. 2.5 км ги бягах с триста зора, няколко почивки с вървене, някои тренировки пропусках защото не се бях възстановила, абе изобщо много трудно. Но накрая на осмата седмица можех да бяхам 5к – е, вярно – с 2-3 вървежни почивки. Откакто като завърших програмата бягам всяка седмица 2 пъти по 5 км, като всеки път подобрявам нещо – или броят на почивките, или времето. За сега най-доброто на което съм способна са 5км за под 36 мин с една кратка вървежна почивка от 200 метра; 5 км за 38 мин без почивка и 10 км с 2 почивки на 5-тия км от 500 метра и 7-мия км от още 500 метра – за 80 минути. Краката ми са ок, проблемът ми е дишането и сърцето. Бягайки с 8 км/ч не мога да сваля пулса под 182, кача ли скоростта веднага качам пулса на 185 и след 1 км трябва да вървя. В момента работя върху това.

Последната тренировка беше вчера – какво друго да прави човек петък вечер… Направих се на мъж и бягах с постоянна скорост 8 км/ч следните интервали: 1 км равно, 1 км с incline – 200 м – 1, 200 м – 2, 200 м – 3, 200 м – 2, 200 м – 1, 1 км равно, 1 км с incline както предния. На края на 4-тия км така ме заболя далака че не можех да дишам и последния 1 км трябваше да вървя. Заболя ме и лявото коляно.

Ново начало?

sdawn — Sat, 20 Feb 2010 14:43:47 +0000

Не предполагах че от толкова време не съм писала тук. Кака минава само времето! Да кажеш че нещо много съм заета – не. Дори последната година на работа я карам яваш яваш, без много да се преуморявам и себедоказвам. Чисто и просто мързел.

От известно време си мисля защо не почна да си описвам тренировките тук и направо се чудя защо още не съм почнала! Вместо да тормозя хората по форумите или пък освен че ги тормозя Някакси като давам отчет съм по-съвестна, дано има ефект!