Cut, by Sylvia Plath

What a thrill -
My thumb instead of an onion.
The top quite gone
Except for a sort of hinge

Of skin,
A flap like a hat,
Dead white.
Then that red plush.

Little pilgrim,
The Indian’s axed your scalp.
Your turkey wattle
Carpet rolls

Straight from the heart.
I step on it,
Clutching my bottle
Of pink fizz. A celebration, this is.
Out of a gap
A million soldiers run,
Redcoats, every one.

Whose side are they one?
O my
Homunculus, I am ill.
I have taken a pill to kill

The thin
Papery feeling.
Saboteur,
Kamikaze man -

The stain on your
Gauze Ku Klux Klan
Babushka
Darkens and tarnishes and when
The balled
Pulp of your heart
Confronts its small
Mill of silence

How you jump -
Trepanned veteran,
Dirty girl,
Thumb stump.

***

Рязване, Силвия Плат

Какво вълнение -
палеца вместо лука.
Върхът го няма,
ако не се брои едно

кожно влакно -
обелка като шапка,
мъртвобяла.
После – червеният плюш.

Малък страннико,
индианецът ти смъкна скалпа.
Твоят герест килим
се разстила

направо от сърцето.
Стъпвам върху него,
стиснала бутилка
розово шампанско.

Тържество е това.
От пролуката
изтичват стотици войници,
строени в червени редици.

На чия страна са те?
О, мой
хомункулусе, болна съм, не крия.
Хапче ще изпия да убия

тънкото
като хартия чувство.
Саботьор,
камикадзе –

петното на бинта ти,
ку-клукс-клан,
бабушка,
тъмнее, мъжди когато

вкълбената каша
на твоето сърце
се сблъска с воденичката му
от мълчание,

как подскачаш -
трепаниран ветеран,
мръсница малка, плъст тлъст.

(Превел Владимир Трендафилов)