21/02/2010

Та какво да прави човек в неделя сутрин освен да побяга малко? Двучасово кафе, омлет от 2 яйца, 2 печени чушки, сирене, свинско филе и кашкавал и напред към бягащата пътечка. Мислех да бягам малко и да направя силова тренировка. Обаче не се получи така.

0 км: Нагласям музиката, пъхам слушалките в ушите (лявата не работи, но поне изолира гадната музика от фитнеса);

2 км : Бе какво е това сега дето ме боли отляво, ффф… Нищо, след малко прключвам и слизам при уредите;

2.5 км: Минавам на вървене. Нещо лявото коляно ме наболява, но не чак толкова, мускулната треска отзад на бедрата не ми е минала от миналия вторник – егати…;

3 км: Почвам пак да бягам. Този омлет нещо иска да излиза… Май не трябваше да е толкова мазен. Но пък това отляво не ме боли повече отколкото в началото – продължавам да бягам;

5 км: Хм… Ще бягам още, поне до 7-мия км. Обаче закачам телефона и той се строшава на 100 парчета. Спирам и повам да се дупя под пътечката да си търся телефона. Сглобявам го. Да видим как се чувстам? Все едно сега влизам във фитнеса. Пак се качвам на пътечката.

7 км: А сега как се чувствам? Супер – равномерно дишане, хидратирана съм – продължвам;

9 км: Краката малко ме болят, но остава само още 1 км. Пускам тежката артилерия на плейъра – Muse;

10 км: Yes! Видимо спирам да бягам, почвам да вървя 1 km да не взема да се схвана нещо. Наум – публиката крещи, аз финиширам триумфално разкъсвайки лентата, слагат ми лавров венец

Хайде чао