свърши се

Ей за тоя момент работихме цяла година. Всичко е подадено, отваряйте шампанското.

Вече мога да се отдам на мисли за отпуски, моренца, лоу-кост пътувания, да яхваме тотката и да заминаваме за Бургас!

dilbert

Напоследък Дилбърт много ме кефи.

- Where can I put this important document so it won’t get lost in your desk clutter?

- I’ll flatten my hair so you can leave it on top of my head. Are you happy?

- I didn’t know happy was an option.

***
или товa

под килима

Най-обичам заметено под килима. Ако успеят да ме излъжат – добре, ако не …

Лошото е че и аз го правя (ма с отвращение) и рядко ме хващат. Но то си строи там и чака сгодния момент да се покаже.

job fair

Шефовете ме поканиха да представлявам нашата фирма на job fair в АУБГ. Хич не ми е това работата, но като нямаме яйчар пращаме аматьори. При това на 1 април – хех.

Сега ще трябва да се подготвям (по-скоро психически, че комуникациите не са ми силна страна) и да придобия представителен вид (кога като работния ми ден е 12-13 часа?).

Малко ми се струва че ще си изгубя времето вместо да го отдам на нещо което мога по-добре, но от друга страна ще ми е лично предизвикателство да тествам презентационните си умения.

Безразличието забранено!

Кеф голям!

Ще се ходи в Каварна тая година – няма как! Една от любимите ми на времето групи In Flames ще бъдат част от феста това лято Няма лошо да се върнеш към младините ))

А тия клипчета много ме вдигаха, особено сутрин понеже трудно ставам

Игор

Сънувах, че съм Игор. И карах каруца с части за подмяна. Spooky

8 femmes

По канала дават „Осем жени“. Много подходящо за днес.

Така си и мислех!

Имам среща на Славейков. Докато чакам обикалям сергиите и оглеждам книгите, като междувременно говоря с мамс по телефона. Обсъждаме мартеничките които съм и изпратила, но това е без значение. Приключвам с разговора и продължавам да гледам, а услужлива продавачка ме пита:

- Търсите ли нещо?

- Нищо конкретно, просто разглеждам, благодаря.

- Ами да, и аз така си помислих! След като чухме целия ви разговор, естествено че нищо не търсите!

WTF?!?! Съгласна съм че никой не е длъжен да ме слуша, ама ако беше ме помолила да се отдръпна, щях може би дори да се извиня за неудобството! Ама не – тя прецени че естествено че нищо не мога да търся, че аз дали мога ли и да чета?! Както и да е, спестих 15 лева и си загубих половин час за ядосване, заради сърдити лелки. Амаха!