да си купиш тотка на инат

Разказът на Оминаеши за пътуването и до Пловдив ме присети за последното ни пътуване с автобус до Бургас миналата пролет.

Купихме си билети няколко дни предварително – уж за по-сигурно, защото пътуването щеше да е по Великденските празници. Девойката на касата малко пообърка датите, понеже гледаше календара за следващия /или предишния/ месец. За щастие забелязахме несъответствието навреме, тя поправи билета и си тръгнахме – горди собственици на билети отиване и връщане за Бургас.

На съответната дата се строихме чинно до вратите на автобуса, натоварихме багажа и се засилихме към местата си. Не щеш ли обаче, вече имаше хора на нашите места. Веднага ни стана ясно – дублирани места. На пръв поглед нищо страшно – грешка, оправя се. Обаче каката която проверява билетите решава че понеже нашите билети са поправени на ръка, ние нещо сме ги фалшифицирали и искаме с измама да се качим на автобуса. Не ни пуснаха вътре, въпреки че имаше достатъчно празни места.

Примамиха ни към касите уж да видим какъв е проблема, през което време автобусът си тръгна по разписание, барабар с нашия багаж. Гонихме го горе-долу до спирката на трамвая, където ни разтовариха багажа, с все компютъра и 19-инчовия монитор, които носех подарък на майка ми.

Върнахме се в автогарата и продължихме разправиите на гишето. Успяхме да разплачем служителката там, но от това не ни стана по-приятно. В крайна сметка се оказа че наистина билетите са дублирани, не сме ги ние фалшифицирали, а през това време автобусът беше стигнал вече Плиска. Обадиха се да го спрат, докато ние го настигнем с такси. При въпроса ми дали ще ми възстановят разходите за такси , някакси се оказа че всъщност автобусът вече не ни чака на Плиска, а е отпрашил към Бургас по живо и по здраво.

Накрая ни върнаха парите и ни пратиха да си търсим други автобусни компании. Два часа след предвиденото успяхме да потеглим – с цената на доста нерви и достойнство. Толкова унизена не помня да съм се чувствала от много години насам. Обмислях какви писма и до кого ще напиша, как ще разтръбя за некадърното обслужване и безотговорното отношение на служителите на въпросната компания.

Вместо това взех решение – да си купя кола и да не стъпя в тъпите автобуси на междуградския транспорт. Месец след това решението се реализира и сега съм доволен длъжник по лизингов договор за ей тая сладурka